ЗАСЪВЕЩА̀ВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. 1. С предл. с. Започна да се съвещавам с някого. Засъвещавах се с него от сутринта.

2. Само мн. и 3 л. ед. Започнем да се съвещаваме. Събраха се пак и се засъвещаваха. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІ, 143.


Източник: Речник на българския език (онлайн)